Детско творчество
Родопи
Родопи зелени,
с цветя заобиколени,
с миризма омайна
е родината ни славна.
Дечица весели, засмени,
птички, прелетни, красиви
стягайте се всички –
да посетим хубави горички.
Анна-Мария Кондилова,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Родина
Моя хубава страна
Ти имаш безкрайна красота!
Твойте планини зелени
винаги с цветове са огрени!
Валентин Сакалийски,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
България, благородна
с плодове и зеленчуци плодородна,
къде се намираш,
та хората така бързо събираш!
Дейвид Димитров,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Ах, нашата родина безкрайна,
е толкова красива и омайна.
Рибите плуват в морето,
птиците летят в небето.
Красиви гори се редят,
облаци в небето се въртят.
Патици плуват в езерата
и с тях се веселят децата.
Александра Башева,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Родопи
Родопи зелени,
с цветя заобиколени,
с миризма омайна
е родината ни славна.
Дечица весели, засмени,
птички, прелетни, красиви
стягайте се всички –
да посетим хубави горички.
Анна-Мария Кондилова,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Родина
Моя хубава страна
Ти имаш безкрайна красота!
Твойте планини зелени
винаги с цветове са огрени!
Валентин Сакалийски,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
България, благородна
с плодове и зеленчуци плодородна,
къде се намираш,
та хората така бързо събираш!
Дейвид Димитров,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Ах, нашата родина безкрайна,
е толкова красива и омайна.
Рибите плуват в морето,
птиците летят в небето.
Красиви гори се редят,
облаци в небето се въртят.
Патици плуват в езерата
и с тях се веселят децата.
Александра Башева,
IV Б клас, СОУ „Отец Паисий”
Творби на участници в ателие "Творческо писане" 2015 год.
Моят ден в рими
/Неделя/
Когато сутрин ставам,
все се размотавам,
ядене ще си направя,
то малко ме забавя.
Закуската си слагам,
леглото си оправям.
Зъбите си щом измия,
ще измисля щуротия.
Веднага се обличам
и навънка тичам.
- Време за обяд е!
- обажда ми се тате.
Връщам се у нас,
гледам във захлас:
мама готви нещо вкусно,
ще й помогна аз изкусно
по-бързичко да стане,
лъжицата да хвана.
Мама масата сервира,
татко, без да опонира,
приборите бързо слага,
аз пък с хляба му помагам.
Хапвам сладко и сега
аз готов съм за игра.
Ще се втурна с пълна мощ
във игрите до среднощ.
Но се сещам, че домашни
и учебниците прашни
мен ме чакат, за беда,
сбогом, моя свобода.
Ще вечеряме спагети,
ах, как исках аз гофрети.
Но стомахчето напълнил,
удря ме идея - мълния.
Мини град буквално
ще издигна моментално
и с конструктора умело
аз завършвам свойто дело.
О, така съм изморен,
утре пък е важен ден.
Тихичко в съня потъвам,
сладки сънища сънувам:
град-мечта издигнах сам
щом пораснал съм голям,
с къщи истински, прекрасни
под небето мирно, ясно.
Живеят хората честити
и изпълняват се мечтите им.
Андон Милев, 11 години
Пчеличка и дете
Работлива пчеличка
се докосна до ръчичка
и отиде й жилото
в детското пръстче, милото.
Момичето охка и скача,
но няма то да заплаче,
а като истинска фея
през болката ще запее.
Биляна Ефремова, 10 години
Цар Симеон І Велики
Велик стратег бил цар Симеон,
управлявал умело от своя трон,
повеждал воините в битки успешни,
не допускал в делата си никакви грешки.
На три морета България разширил,
край река Ахелой ромеите сразил.
Българските войници, ловки и смели,
вражеските редици набързо помели.
Били се храбро те без пощада,
без да очакват някаква награда,
в бой след бой проливали кръв,
за да направят народа си пръв.
Но не само с велики победи
стреснал Симеон свойте съседи.
Култура голяма той съградил,
със „Златен век” България дарил.
Ива Узунова, 12 години
ДРУГИ
Порът на бора
Имаме приятел - Том,
той живее в Лом.
Пред неговия двор има бор,
а на този бор живее пор.
Том е веган - яде храна постна
в неговата нова гостна.
Също така е на десет години
и обича много плодовете малини.
Изготвили са го Кали и Рали,
които обичат портокали.
Това стихче е посветено на пора,
който живее на бора.
Калина Маринова
и
Ралица Капуджиева
Котенцето Рамаданчо
Имам малко котенце,
то се казва Рамаданчо.
Обича да играе
и накратко - викаме му Данчо.
Постоянно си играе
с неговата бяла мишка.
То милото - не знае
как да се разхожда на каишка.
Изстрелва се със скоростта на светлината,
ще ти наруши спокойствието и тишината.
С малките ми рибки постоянно си играе,
без да скача - то не може да изтрае.
Когато то се измори
от всички негови игри,
ляга някъде и почва да спи-
мир и спокойствие навсякъде ще възцари!
То е сиво с големи уши,
дължината им ще надвиши.
На мен ми казаха дори,
че достигат метър и трийсет и три!
Аз обичам моят Рамаданчо,
малък, малък мърморанчо,
той обича да спи и да яде
и прави бели където и да е.
Качва ни се на главите той,
но пък си е котаракът мой!
Калина Маринова
В света на книгата
С чудната си книга
аз излизам от реалността
и замислена отивам
към далечната страна.
Тигри, лъвове, жирафи,
шах играят на дърво
зайци, катерици, птици
спинкат сладко в легло.
Ах, не искам аз да свършват
пътешествията ми по света,
но уви прочетох всичко
и се върнах в реалността.
Йорданка Згурова
Смолян – моят град
Стоя си на тераса
и гледам как блести
в зелената си красота
планината, скрила нашите мечти...
Над мен море от светлини,
това са здвезните очи
на приказки от нашите деди.
Пред мен е планетариума
до него църквата стои,
зад нея горските ливади,
простиращи се до елови гори.
Вяра – Надежда Петрова Дюлгерова – ОУ „Иван Вазов”, второ място в конкурса „Смолян – моят град”.
Смолян
Слънчице огряма моята планина.
Малки дечица се къпят в таз светлина.
Очите им блестят като сините езера.
Любов и доброта цари в техните сърца.
Ятото детско ти погледни!
Надежда има, че Родопа ще се съхрани!
Атанаска Радославова Раева – ОУ „Иван Вазов” – Смолян, трето място в конкурса „Смолян – моят град”