Skip to main content

Детски отдел

Детско творчество

Остров Тасос

         

          Тасос е остров в Гърция. Още като го приближаваш с ферибота, чуваш как чайките го огласят целия и морето около него. Понякога морето изглежда синьо отдалече, но когато го погледнеш отблизо, то е зелено. Веднъж видях като остров в морето едно тъмно синьо петно, което се отличаваше от другата сиво-зелена част на морето. Много е красиво, особено когато е слънчево.Тогава морето блести.

          Растителността на острова е богата. Горите са смесени – има елхи, широколистни растения, а в по-ниската част има и палми. Палмите ми приличат на царете на дърветата. На хълмовете, които се оглеждат в морето, има малки маслинови дръвчета. Когато ги огрява слънце, листата на широколистните дръвчета изглеждат жълто-зелени, а елхите са по-тъмни на цвят и се открояват. Там където гората е гъста и е само от елхи, ти се струва, че плуваш в зелено море от дървета. Защо ли?

          Обиколихме целия остров с кола и разбрахме, че пътят е дълъг около 100 километра. В различните градчета на острова видяхме различни интересни неща. Например, в град Тасос има красив снежнобял паметник на делфин, който е спасил майка с дете от удавяне.

          На този остров се крие и чудноватото градче Лименария. То е в по-ниската част на острова. В него има и прекрасен плаж. На няколко километра от него и на стръмна скала, изправена няколко метра над морето, има манастир- „Св. Архангел Михаил„. Оттам гледката е приказна-сякаш морето те дърпа към себе си.

          Островът има и много високи планински части. В тях се крие градчето Панагия. В него няма плаж, но морето все пак се вижда от всяко място там. В Панагия можеш да видиш величествени планини, които се оглеждат като великани във водата. Прилича на Рая!

          Със сестричката ми помним всичко от това пътуване и постоянно си пожелаваме да отидем на остров Тасос отново.

         

                                                 Симеон Страхилов Симеонов-      3-а клас

                                                                    ОУ „ Проф. д-р. Асен Златаров”


              

  Зимата  дойде

          Есента отмина и дойде студената зима. Заваля сняг. Времето беше студено. В една снежна горичка живееше един снежен човек. Той имаше морков за нос. На корема си имаше кафяви копчета. От студеното време снежния човек започна да кашля, защото беше гол и нямаше нито шапка, нито шалче. Той искаше да си купи от магазина сладолед, но реши да не ходи, защото беше много студено за такъв десерт.

          Веднъж през януари при снежния човек дойдоха няколко дечица. Те се сприятелиха със самотника и играеха с него, като се целиха със снежни топки. Снежко постоянно валеше. Децата му дадоха шалче, за да не кашля, а на главата му сложиха шапка. Той им благодари.

          Един ден снежния човек натъжен им разказа, че скоро ще дойде пролетта и той ще се разтопи. Децата се замислиха и казаха:

          -Ами, тогава да заминем за Северния полюс!

      На другата сутрин снежния човек се намести в колата и всички заедно тръгнаха в посока на север-снежния човек, децата и техните родители. Дълго, дълго пътуваха, докато най-после стигнаха ледената земя. Навсякъде земята беше замръзнала. Имаше само лед и сняг. Снежният човек благодари на хората, че са го спасили преди да изгрее пролетното слънце. Те останаха приятели завинаги.

                                                                             Симеон Симеонов-3а клас


Творби на участници в ателие "Творческо писане" 2015 год.

 

Приятелството

      Известно е твърдението „Никога не оценявай книгата по корицата”. То важи и за приятелството. Първо трябва да опознаеш човека и след това да имаш мнение за него.

      Приятелството е нещо, което никой не може да оцени докато не го изгуби. Както е казал Чарлз Колтън „Истинското приятелство е като здравето. Оценяваш го едва, когато го изгубиш”.

       Удивително за някои хора, но не и за мен е, че приятелството е единственото нещо на света, в чийто смисъл е убедено цялото човечество. За мен истинският приятел е този, който би отишъл навсякъде и би направил всичко за своя най-добър приятел.

       Моята най-добра приятелка се казва Стефани. С нея в началото се карахме, но после открихме, че имаме общи интереси. Започнахме да ходим  навсякъде и да правим всичко заедно. Според мен във всяко едно приятелство може да има спорове, но разбирателството побеждава.

 

Симона Даварска, 11 години


 

Моите приятели

     Аз имам шестима най-добри приятели, с които учим в един клас. Те се казват Рангел, Виктор, Мартин, Кико, Ади и Ангел. Любимото ни занимание е играта на футбол. Често ритаме топка през междучасията. Имаме мачове с другите втори класове, както с третите и четвъртите и ги побеждаваме.

     На обяд си говорим за нашата обща игра „Разследването”. Ние разследваме различни случаи, които стават в училище. Направихме си членски карти и значки. Носим ги, когато имаме среща на нашата група. Едно от момичетата в нашия клас, Стефка, стана секретар на екипа ни, а аз съм шефът на играта. През миналата година се случиха кражби в нашето училище. Включително и на мен ми откраднаха 3 лева, а на Виктор – 10 лева. Ние образувахме два отряда за залавянето на крадеца. Накрая установихме, че е едно момче от четвърти клас. Сами разкрихме кой е направил кражбите и казахме на нашата учителка. Тя съобщи на другите учители. След нашето разкритие кражбите в училище спряха.

 

Георги Пачеджиев, 9 години


 

Приключението на мечката

    Някъде високо, в тихата гора, една мечка се разхождаше между дърветата и храстите. Изведнъж тя съзря един камък, обрасъл с мек мъх. Върху него падаше сянката на висок смърч. Мечката застина край камъка, усетила нещо живо под него. Там, в своята дупка, се криеше горска мишка. Мечката надуши присъствието на гризача, който щеше да задоволи глада й. Решена да го хване, мечката се спотаи и задебна. Но мишката усети опасността и се зарови още по-дълбоко в земята.     

    Докато мечката се разхождаше, в гората захладня, защото слънцето бързаше да се скрие зад високите върхове. Горските птици се умълчаха. Скоро щеше да се спусне нощта. Мечката се умори да дебне плячката си. Тя се обърна, остави мишата дупка и с бавни тежки стъпки си тръгна, разбрала, че няма как да хване мишката, защитена в дълбоката дупка под земята. Пътеката на големия горски хищник минаваше през иглолистни и широколистни дървета, а под тях се бяха разпрострели храсти шипка и боровинки, грееха ярките цветове на жълтурчето и неговото братче – глухарчето. Прегладнялата мечка засити глада си със сочните сини плодове на боровинките, примамващи не само горските обитатели, но и много хора, които ги берат. Похапнала до насита, Баба Меца полегна доволна в своята бърлога. Заспа сладко заедно с умореното слънце. Тъмнината покри всичко. Цялата гора потъна в сън.

 

Гергана Конова, 9 години


 

Творби на участници в ателие "Млад журналист" 2014год.

 

   Кафявата мечка е защитен вид

 

Вследствие на сечта в горите, замърсяването, лова и бракониерството, числеността на кафявата мечка  драстично е намаляла през последните няколко века. Затова кафявата мечка е защитен вид във всички страни на Европа, за което са изработени различни международни документи като Конвенцията за опазване на европейската дива природа. Всички кафяви мечки, освен тези в Русия, са включени  в Конвенция, която забранява международната търговия със застрашени видове и техни трофеи. В България кафявата мечка има най-висока степен на защита. Видът е включен в Червената книга на България. Въпреки това мечките продължават да бъдат убивани. У нас щетите, които са нанесени върху животновъдството, пчеларството и личните стопанства, се компенсират от Министерството на околната среда и водите. Всичко това ни разказаха при посещението ни в РИОСВ – Смолян.

 

                                                         Божидара Каева, V клас, Смолян


 

 

140 години от рождението на руския художник Рьорих

По повод 140 години от рождението на руския художник Николай Рьорих в Регионалната библиотека ,,Николай Вранчев” в Смолян е открита негова изложба с  48 репродукции. Николай Рьорих е руски писател, поет, археолог, обществен деец, мистик, философ и просветител. Той е единственият руснак, когото индусите даряват с титлата   ,,махараджа”. В превод от санскрит означава ,,велик мъдрец”. Той е учил за художник и адвокат, но има много широки интереси в областта на литературата, философията, архитектурата и особено на изкуството.                                                                                  

Мен най-много ме впечатли картината ,,Конят на щастието”. На картината е пресъздаден сюжет от една монголска легенда. Рьорих се запознава с преданието за Ердени Мори в  Централна Азия и в Тибет, където среща много рисунки. Според народни вярвания Ердени Мори носи на гърба си съкровището на Мира. Там, където се появи, настъпва щастие. Още от дълбока древност Ердени Мори осветява залеза на слънцето със съкровището си.

Николай Рьорих е създал стотици картини, които се съхраняват в музеи по целия свят. Негови картини се пазят и в България.                                                                                                                  

                                                                                                                                                           

                                                         Велизара Комитова, IV клас, Смолян


 

Служебните кучета са верни помощници на полицаите

 На едно от заниманията в ателие „Млад журналист” в Регионалната библиотека „Н.Вранчев” станахме свидетели на интересни моменти от полицейската работа. Водачите Анастас Батаклиев и Николай Михайлов от смолянската полиция гостуваха на библиотеката и демонстрираха как обучават своите кучета. Всеки водач разполага с две кучета - едно обучено и едно в процес на обучение. Кучетата се използват от полицията до 8-годишна възраст, след което се „пенсионират”. Полицаите споделиха, че техните питомци се взимат от специализиран развъдник след като им направят  тест, който определя дали малкото 3-месечно кученце има потенциал да стане полицейско. Кучето се отглежда от водача, който е приел отговорността да бъде негов треньор.

След като навърши година и половина, кучето, заедно с водача, преминава през специализирана школа.  Обучението завършва с изпит, на който четириногият „ученик” показва какво е научил. Ако изпитът премине успешно,  му се дава сертификат, който удостоверява уменията му и  дава право на обученото куче да „работи” като служебно. 

Полицаят Анастас Батаклиев предложи на вниманието ни как тренира Айк: да легне, да седне, да стане, да стои на място, да последва своя водач. Той е само на година и четири месеца и все още се учи да изпълнява заповеди. След всяко добро изпълнение Айк получава гранули за награда.  След един месец ще замине на обучение в специализираната школа и не е далеч времето, когато ще стане пълноправно служебно куче.

Николай Михайлов със своя Алек ни демонстрира колко добре кучето се справя със сложните задачи, които му се поставят чрез устни команди или жестове. Жестовете се използват, когато се организират акции и трябва да се пази тишина, за да не избягат преследваните лица. Другият полицай влезе в ролята на престъпник, който бе заловен от кучето. Както и да се опитваше да избяга „нарушителят”, кучето не го пускаше. Държеше го здраво за ръкава докато дойде неговият водач и сложи белезници на заловения.

Любопитно е, че кучето изпълнява заповедите само на своят водач и никога не би нападнало човек без „разрешението” на инструктора си. Двамата полицаи разказаха, че се явяват на национални и международни състезания и печелят награди. Всеки ден се грижат за своите любимци като в почивките ги оставят да си играят. Най-важното за водача е да обича животните, тогава може да се създаде доверие между двамата. След като пенсионират кучето, водачът го прибира в дома си като член на своето семейство до смъртта му.

  Ние, участниците в ателието „Млад журналист”,  благодарим много на полицаите за посещението им, понеже видяхме и  разбрахме много интересни неща.

Желязко Хубчев, V клас , Смолян


 

Посветиха изложба на смолянските олимпийци

 Участниците в ателие „Млад журналист” посетихме  изложба „От Смолян  до Олимпийските върхове ‘’ в Регионалния исторически музей ,,Стою Шишков’’.  В тази изложба за пръв път са представени 10 спортисти от Смолян и техните най-големи спортни постижения – участието им в олимпийски игри. Видяхме завоюваните от тях купи и медали на различни международни и национални състезания. Смолян може да се гордее с плувците Антоанета Френкева и Петър Стойчев, със скиорите Кръстана Стоева и Петър Дичев и щангистите Величко Чолаков, Даниела Керкелова и Милка Манева.

Най-голямо впечатление ми направиха символите на Олимпийските игри, които присъстват  задължително в Зимните и Летните Олимпиади. Олимпийската емблема, освен петте кръга, трябва да  съдържа още годината, символа на града-домакин и мястото на провеждане на игрите. Петте олимпийски  кръга са  израз на олимпийското движение. Те се изобразяват на бялото олимпийско знаме.Олицетворяват сплотеността на петте континента и срещата на спортисти от цял свят по време на игрите. Кръговете са с еднакъв  размер в пет различни цвята: син за Европа, черен за Африка, червен за Америка, жълт за Азия и зелен за Австралия. Флагът е разработен от Пиер дьо Кубертен през 1913 година и за пръв път е използван през 1920 година в Антверпен – Белгия. Олимпийско мото „Citus, Autius, Fortius” - „По-бързо, по-високо, по-силно” е израз на  вдъхновението на съвременното олимпийско движение. Кубертен го е заимствал от неговия автор  Мартин Дидеон от Франция. За пръв път са произнесени  по време на  игрите в Атина през 1896 година.  Олимпийският огън символизира връзката между древните и съвременните  олимпийски игри. Факелът с огъня се пренася до страната-домакин с щафета от спортисти и изявени личности в страните, през които преминава. В деня на откриването тържествено се запалва и гори до закриването на игрите. За първи път в съвременните олимпийски игри огънят присъства на IX-та Олимпиада в Амстердам през 1928 година. Неговото щафетно предаване е въведено за първи път в Берлин през 1936 година.

Петрана Добрикова, V клас, Смолян