Рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен – 2 април е обявен за Международен ден на детската книга през 1967 г.

Грозното патенце от Одензе

 Какво от това, че си дошъл на този свят в паче гнездо, щом си се излюпил от лебедово яйце!

 „Моят живот е прекрасна приказка-богата на събития, благослонена. Ако в детството ми, когато аз, бедното момче, тръгнах сам по белия свят, ме бе срещнала могъща фея и ми бе казала: „Избери си път и цел, и аз, в съответствие с твоите дарования и ум, ще те закрилям и напътствам!” – и тогава моята съдба не би била по-щастлива, по-мъдра, по-хубава. Историята на моя живот показва на света това, което и на мен – милостив е Бог и всичко прави за добро.” Така Ханс Кристиан Андерсен започва своята автобиография „Приказката на моя живот”.

 Великият писател е роден на 2 април 1805г. в датското градче Одензе. По онова време то наброява около 7000 хил. жители. Всъщност в града има всичко – катедрала, театър, болница, богати къщи, замък с прекрасен парк, където живее истински принц. Има и крайни квартали, населени с бедни и измъчени от труд хора. Съдбата пожелава най-великият писател на Дания да се роди именно между тях.

 Бащата – Ханс Андерсен е обущар, който цял живот не успява да се примири с ниското си обществено положение. Мечтател по природа, той отделя много време на сина си – играят си на куклен театър, рисуват, разхождат се извън града. Обущарят обича да чете на глас приказките на „Хиляда и една нощ”, басните на Лафонтен и комедиите на датския писател Холберг.

 Майката е съвсем друга – работлива и практична, тя се грижи за малкото домакинство. „Детството ми премина в една единствена стаичка – спомня си Андерсен, - почти цялата заета от обущарски тезгях, един креват и разгъваем диван, на който аз спях, но затова пък стените бяха украсени с картини , на шкафа стояха красиви чаши, малки и големи, а над тезгяха, до прозореца, висеше лавица с книги”. Родителите, въпреки немотията, успяват да осигурят на малкия Ханс спокойно, почти щастливо детство.

 Измъчван от бедния си несретен живот, бащата на малкият Ханс се записва доброволец в Кралския полк, който трябва да се присъедини към армиите на Наполеон. Бедният обущар мечтае за подвизи и слава, а когато се завръща вкъщи е спечелил само тежка болест, която го отнася в гроба (1816).

 Майката е принудена да работи от зори до здрач, за да издържа сина си. Пере чужди дрехи в студената река и за да се сгрее често надигала бутилката с алкохол. Нейният образ на мъченица е в основата на покъртителния разказ „За нищо не я биваше”.

 Малкият Андерсен е изпратен като чирак в една сукнарна фабрика, но грубите, прости хора, които работят там, го довеждат до такъв ужас, че напуска. Всъщност това момче е необикновено чувствително, има ясно изявен стремеж към изкуството – пее много хубаво, рецитира любимия Холберг и най-вече ненаситно чете. Малката домашна библиотека отдавна е научена наизуст. Андерсен започва да посещава домове, където има богати библиотеки и успява да спечели благоволението на домакините, които му разрешават да взема книги за вкъщи. Момчето става известно в Одензе, най-вече поради хубавия си глас и необикновената си външност – има несъразмерни крайници, дълъг нос, малки очи, които гледат умолително. Приемат го все по-издигнати семейства, дори от Замъка проявяват интерес към него. Принц Кристиан го кани на гости. Необикновена е тази среща между принца и бедното момче от народа - и двамата не знаят, че ги чака славно бъдеще. Принцът става крал под името Кристиан VIII, а Андерсен – гордост на цяла Дания.

 През 1819г Андерсен заминава за Копенхаген със смътната мечта да стане артист. Само на 14 години почти без пари успява да преживее там три години, благодарение на интереса, който успява да предизвика у влиятелни хора към себе си. През това време безуспешно опитва да стане певец, артист, балетист. Написва една трагедия, която е върната от театъра, но след това написва втора, която попада в ръцете на Кнут Рабе - поет, член на театралната дирекция, който помага на Андерсен да получи гимназиално образование.

 През 1828г. той става студент в университета в Копенхаген, а по-късно 1832-1833г. начинаещият писател получава кралска стипендия, с която предприема първото си дълго пътешествие. Посещава Германия и Франция, и прекарва повече от година в „царството на фантазията” – Италия. При едно от пътешествията си връщайки се от Цариград през Черно море минава с кораб по Дунав и вижда българския бряг. За това преживяване той разказва в пътеписа си „Базар на поета” в който възкликва „Прекрасна планинска страна! Твоето величие изпълва душата с благоговение…”

 Андерсен публикува 168 приказки и разкази, които по-късно са преведени на 125 езика.

 Ханс Кристиан Андерсен умира на 4 август 1875г. край Копенжаген, увенчан със световна слава. В негова чест в столицата на Дания и издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген – бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.

 Андерсенови приказки за слушане:

Дечица

Ljube

Грамофонче

Строител

Какво е това География?

 • Науката, която изучава Земята, планетата, на която ние живеем, се нарича „география” (на гръцки това означава „описание на земята”). Географията е една от най-старите науки. Тя е възникнала още в древността, когато човекът започнал да изучава заобикалящия го свят. ;

 • Пътеществениците донасяли в родината си разкази за чужди народи, съставяли описания на далечни страни. Знанията за очертанията на сушата, моретата и океаните, за особеностите на различните местности, за населяващите земята народи съставили основата на географията.

 • Най-древните донаучни представи за земята били митичните. Целият свят бил смятан за жив, одушевен и подобен на човека. Самата гръцка дума „гея”, от която произлиза думата география, геометрия и геология, било не само названието на земята, но и името на богинята на Земята – Гея, съпруга на небето – Уран. За гърците земята била живо същество.

 • Колкото по-далече хората пътешествали и колкото по-далече са били от дома си, толкова повече научавали за заобикалящия ги свят. Но след време за обобщаване на получените сведения не били достатъчни само словесните описания. Така възникнали картите – умалени изображения на земната повърхност върху плоскост. При разглеждането на старинни карти може да се забележи как с годините се сменяли очертанията на континентите, а през епохата на Великите географски открития (средата на XV до средата на XVII век) се появили нови континенти.

Знаете ли, защо през пролетта и лятото е топло?

 Много деца си задават този въпрос. Чудят се защо се променя времето и защо се сменят сезоните?

 В продължение на една година нашата планета Земя прави една пълна обиколка около Слънцето. Едновременно с това, за едно денонощие /24 часа/ Земята се завърта около собствената си ос. Тази ос е само мислена, а не действителна. Тя преминава от Северния полюс отвесно от Южния полюс. Затова Слънцето свети с различна сила на северното и на южното полукълбо през четирите годишни сезона. Така четирите годишни сезона – пролет, лято, есен и зима – не се появяват едновременно на Земята. Само за едни период от годината Северният полюс се обръща към Слънцето. Тогава на цялото северно полукълбо е лято. Дните са топли и дълги. През останалата част от годината към Слънцето е обърнат Южният полюс. Тогава е лято по цялото южно полукълбо.

2 - април - Международен ден на детската книга и изкуства за деца

 Знаете ли, че детските книги също празнуват? Техния празник е на 2-ри април!

 Всяка пролет с песента на птиците и първите цветя идва Седмицата на детската книга и изкуства за деца.

 Празнуват го децата. Те отдават почит на своите верни приятели – книгите, песните, филмите, спектаклите, хубавите рисунки и техните създатели – писатели, композитори, художници и артисти.

 За този празник децата се готвят с радост и вълнение. Те четат хубави книги, учат нови песни и танци, рисуват и подготвят изложби, посещават театрални спектакли и концерти, уреждат им се срещи с писатели, музиканти и актьори.

 Международният ден на детската книга и изкуства за деца се отбелязва в цял свят още от 1967г.. Този ден съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, който е създал едни от най-любимите приказки на всички времена.

 Ханс Кристиан Андерсен писал стихове, разкази, пиеси и романи, но това, с което спечелва световна слава, са неговите приказки най-известни от които са: „Грозното патенце”, „Палечка”, „Дивите лебеди”, ”Малката русалка”, „Малката кибритопродавачка”, „Новите дрехи на краля”, ”Храбрият оловен войник” и много други.

 Той е написал над 150 приказки, 770 стихотворения, 6 романа и много пиеси. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми. Писателят умира на 4 август 1875г.

 От 10 февруари 2017 г. издателство „Фют“ стартира нова игра „Разменени приключения“ с поредицата книги „Мая и Моте“.

 Целта на играта е да се поощрят децата да четат и ценят хубавите книги.

 Повече информация за играта вижте тук

 Читателите от филиала ни в ОУ „Ю. Гагарин” вече се втурнаха в приключенията на Мая и Моте.

 Знаете ли, че: месец февруари е определен като Месец на шоколада?

 Шоколадът бил открит от ацтеките в Мексико. Те обърнали внимание, че маймунките и катериците с удоволствие гризкат семената на какаото и решили също да го опитат. Да благодарим на животните за шоколада!

 За да се направи шоколад, е нужно какао. Какаото се добива от какаовото дърво. То расте в Африка и Южна Америка. Какаовите зърна се крият в голям плод. Във всеки плод има по около 40 зърна. Узрелите какаови зърна се сушат, пекат, смилат се и се обработват.

 В шоколадовата фабрика се смесват какаов прах, мляко и захар в един огромен миксер. Към тях се прибавя и каковото масло. Всичко това се разбърква дни наред в големи горещи казани. Най-накрая шоколадовият крем се излива във форми за шоколадови блокчета, шоколадови бонбони или шоколадови десерти. При изстиването шоколадът се втвърдява. И когато ние го ядем, той става в устата ни толкова топъл, че се разтопява.

 В миналото шоколадът се консумирал най-вече като питие – студено или топло, горчиво или сладко, подправено с мед, лешници, ароматни билки и плодове.

 Ежедневната употреба на малки порции шоколад оказва благотворно влияние върху работата на кръвоносните съдове, което пък е много добре за здравето на сърцето. Освен това шоколадът ни кара да се чувстваме добре, тъй като влияе добре и на мозъка а от там настроението ни се подобрява значително